Quiz Bulgarisch

Това е вярно!

Рамковите условия, при които дадено дете става многоезично, са строго индивидуални за всеки отделен случай. Ако дадено дете расте в многоезично семейство, то е заобиколено от тези езици от ранна възраст, усвоява ги с лекота в ежедневни ситуации и те са естествена част от живота му от момента на раждането. От друга страна, за дете, което идва в Германия от друга държава със своето едноезично семейство, използването на няколко езика е нещо съвсем ново в началото. От трета страна съвсем друг вид многоезичие възниква, когато немскоговорящо дете учи втори език в училище в Германия.

Има много други фактори, които може да повлияят на хода на многоезичното развитие, като например кой език (езици) се говори в приятелския кръг на детето или дори престижа, който съответните езици имат в нашето общество.

Когато говорим за многоезичие, винаги трябва да се разгледа внимателно какво се има предвид в конкретния случай. А педагогическите специалисти са добре обучени да не се ръководят от идеи за „многоезичие като цяло“, а да разглеждат индивидуалните обстоятелства на съответното дете.

Това е вярно!

Замисляли ли сте се някога как децата се научават да говорят без усилие през първите години от живота си, въпреки че е много трудно и сложно да се разбере граматиката на даден език и да се учат думи? По-големите деца и възрастните трябва да заучават всичко това, полагайки усилия в занятията по чужд език. Малките деца, от друга страна, все още не са в състояние да мислят за абстрактни граматически правила и въпреки това ги усвояват: те имат вродената способност да усвояват език (езици) интуитивно, с лекота, почти сами и следователно без усилие. Противно на това, което може да се предположи за даден възрастен човек, многоезичието не е прекалено голямо предизвикателство, именно за малките деца. Напротив, те се възползват от лекотата на усвояване на езика в детска възраст и могат без проблеми да усвоят няколко езика едновременно.

Това обаче може да предизвика напрежение, ако рамковите условия, при които детето расте многоезично, са неблагоприятни, например ако неговите езици са отхвърлени в средата му или в детската градина/училището.

Това не е вярно!

Скоростта, с която децата усвояват даден език (езици), е много различна за всеки отделен случай. Някои деца още на двегодишна възраст говорят много и имат доста голям речник, други едва започват да говорят. Има деца, които дълго време само слушат и след това започват директно да формулират дълги изречения. Други се изразяват много рано в изречения от по една/две думи. Много деца започват с усвояването на названия като топка, кола, игра, но някои първо се фокусират върху по-сложни неща, например още, отново, или аз – и разбира се, се нуждаят от повече време за това.

Децата следват своето индивидуално темпо и лични предпочитания при усвояването на даден език – и то независимо дали растат в среда с един или няколко езика!

Това е вярно!

През първите години от живота си многоезичните деца все още нямат еквивалент за всяка дума на другия език – включително поради времеви причини, тъй като времето им за усвояване на език е разпределено за няколко езика. Децата имат междуезиков речник и често несъзнателно смесват езиците си: използват думата, която им идва първа на ум; която е по-силно свързана с даден предмет за тях; или просто думата, която намират за по-красива. С нарастващия езиков опит и нарастващите езикови умения децата се научават да разделят езиците си, когато е необходимо – например, когато разговарят с едноезичен човек.

Смесването на езици обаче е характеристика на живото многоезичие и отвъд детската възраст.

Това е вярно!

Представете си, че сте дърводелец и следователно многоезичен, тъй като освен ежедневния немски език владеете и дърводелска терминология на немски език. В разговор с Ваш приятел обаче не може да използвате тези технически термини – той няма да ги разбере. Ако искате да му разкажете за дадена работа, трябва да перифразирате. Това е възможно, разбира се, но е малко досадно и също така неудовлетворително за Вас, тъй като по този начин не може да изразите нещата съвсем точно.

Многоезичните хора се чувстват по подобен начин, когато разговарят с едноезични, тъй като могат да използват само част от своя езиков репертоар. От друга страна, когато са с други многоезични хора, които говорят същите езици като тях, те могат да извлекат максимума от разговора и да използват просто най-подходящите думи без ограничения – или най-красивите за тях самите! В такива ситуации смесването на езици е нещо съвсем естествено. Те показват, че езиците на даден многоезичен човек са в контакт помежду си, влияят си и се допълват и заедно формират неговата лична езикова компетентност.

Между другото, всички смесваме езиците си в ежедневието, често без да го осъзнаваме. Седим на компютъра сутрин, чатим междувременно и си купуваме гирос по време на обедната почивка – а не „отвсякъде“, което би било буквалният превод.

Това не е вярно!

Децата се нуждаят от обширен и разнообразен контакт с немския език, за да придобият добри знания по немски език. Това обаче не означава, че техните първи езици трябва да бъдат изключени от детските градини и училищата, точно обратното! Езикът (или езиците), който детето усвоява през първите години от живота си, е неразривно свързан с цялото му ранно детско развитие: чрез него детето започва първите си взаимоотношения, започва да съобщава нужди и мисли, да назовава неща и действия и да развива своята личност. За дадено дете, което расте в среда с немски език, е естествено тези процеси да продължават непрекъснато в детската градина и училище – на неговия език. Ситуацията е различна за многоезичните (или не немскоговорящи) деца: техните езикови умения сега се свеждат до немски език или напълно се заменят с него. Те често преживяват постъпването в детската градина като дълбоко прекъсване в придобиването на езикови умения, а с това и в цялото им предишно развитие.

Образователната система играе централна роля в многоезичното развитие: третира ли се многоезичието на децата деликатно, преподават ли се техните езици в институцията, подкрепят ли се и насърчават ли се децата там? Само тогава децата могат да развият добро многоезичие – не за сметка, а в комбинация с първите си езици.

Това е вярно!

Чрез езика се оформя връзката родител – дете, изразяват се емоции, детето се придружава по пътя му към опознаване на света. Родителите могат да направят всичко това най-добре на езика, който самите те владеят уверено, на който се чувстват най-комфортно, на който могат да говорят съвсем спонтанно. Автентичната и сърдечна комуникация е най-добрата основа за цялостното развитие на детето и следователно е много по-ценна от добронамереното ранно преподаване на немски език. А коя майка и кой баща обича да говори с детето си на език, на който достига езиковите си граници и който не е езикът на сърцето му?

И двете са верни!

Дълго време на родителите се препоръчваше да се придържат възможно най-последователно към използването на един език. И наистина: ако гръцка майка говори с детето си в Германия последователно на гръцки език, този език придобива много висока стойност за детето – няма друг език, на който то може да говори с майка си!

Повечето родители обаче имат опит, че последователност в семейния живот е понякога трудно приложима. Тя противоречи на динамиката на живото многоезичие: езиците са в контакт „вътре“ в човека и неговата езикова компетентност се състои от няколко езика, а не само от един. Ако обаче гръцката майка често използва и немски език, детето скоро ще се запита: защо изобщо трябва да говоря с майка си на гръцки език?

Оказва се, че родителите трябва да намерят своя личен път между последователността и живото многоезичие и да вземат предвид следното: какво искам за езиковото развитие на детето си и какво ни кара да се чувстваме добре като родители?

Важно е родителите да не оказват натиск върху себе си и децата си, а да запазят радостта от използването на езици и да я предават. И: многоезичното развитие и възпитание е непрекъснат процес, веднъж взетите решения ще се променят с течение на времето – това също е част от живото многоезичие.

Вярно е, че децата усвояват най-добре езици, когато могат да ги използват

Това е вярно, спокойните родители и положителното отношение към многоезичието в средата на детето го подпомагат в неговото многоезично развитие.

Това не е вярно, напротив, колкото по-рано се осъществи контактът с всички езици, толкова повече децата се възползват от лекотата на усвояване на езика в детска възраст

Това е вярно, защото децата възприемат езика (езиците) на своите близки. Да бъдеш добър езиков пример означава също: да говориш с удоволствие, да отделяш време за разговори, да мислиш съвместно за езика (езиците) – като цяло да придаваш на езика (езиците) важна роля в ежедневието. Многоезичните хора могат да предадат на детето жива връзка със своето многоезичие, както и положително отношение към него.

Това е вярно, децата първоначално не се интересуват от езика като такъв, а се чудят какво могат да направят с него: да общуват с хора, които са важни за тях, да слушат интересни истории, да се изпълняват техни желания и нужди, да завързват приятелства ...

Това не е вярно, тъй като този подход не съответства на процесите на усвояване на даден език в детска възраст. Интересът им към езика като система е ограничен и колкото по-млади са, толкова по-малко са в състояние да се съсредоточат например върху граматическите – а не върху съдържателните – аспекти на изказването си.

Това е вярно, много различни фактори оказват влияние върху това как протича многоезичното развитие на даден човек, какво значение имат отделните езици за него и колко добре ги говори. Всичко това може да се променя няколко пъти през живота му – многоезичното развитие е динамичен процес, който никога не приключва.